Обзавеждането в хотела или ресторанта като част от персонала

30.10.2013 / 10:10 - citybuildhome.bg
  свежо  

Асоциацията на Интериорните дизайнери (АИДБ) ще се представи на специализираното изложение за хотелско и ресторантьорско оборудване.

 

На своето предстоящо 13-о издание, което ще се проведе от 6 до 9 ноември в Интер Експо Център - София, СИХРЕ ще отдели специална зона, която Асоциацията ще декорира и в която ще подготви специални предложения за посетителите. B2B форумът, който се организира от Агенция Булгарреклама и Националната асоциация Хотел Ресторант Кафетерия (ХОРЕКА), обещава да се превърне в едно от най-атрактивните събития в бранша. За значението на интериора в специфичните пространства на хотела и ресторанта разговаряме с Вера Илиева, интериорен дизайнер, член и съучредител на АИДБ.

Какви са основните цели и мисията на Асоциацията на интериорните дизайнери в България и вярвате ли, че успявате да представяте интересите на тези творци?
Идеята, която стои зад учредяването на Асоциацията, е да се съберат на едно място интериорните и продуктовите дизайнери с практика в страната и да се улесни връзката им с потенциални клиенти, както и с производители и доставчици на мебели, текстил, техника, аксесоари. Постигането на тази перспективна, но и дългосрочна цел, се случва чрез интернет портал, където всеки член менажира собствен профил, както и чрез общи участия на изложения в страната и чужбина. Като съпътстваща дейност предвиждаме организирането на студентски стажове по договорка с ВУЗ-ове или независимо от тях, с което искаме да подсигурим така важния досег с практиката на теоретично подготвяните специалисти, както и да предотвратим обезверяването сред младите ни колеги, които често след дипломирането си попадат в нищото, условно наречено българска пазарна икономика.

Колкото до представителността на общите интереси - да, вярваме, че правим точно това. Членовете на асоциацията ни са в жива връзка помежду си, на сбирките, които правим, коментираме проблемите си, а също така и постиженията. След което действаме, доколкото ни позволяват силите, компетентността и времето, с които разполагаме. На един такъв, относително ранен за развитието на професията у нас етап, целите са в много голяма степен общи - разсейване на митовете относно това, което прави дизайнерът: че ползването на професионални услуги не е толкова скъпо, както и че дизайнерът не е декоратор, а проектант, оптимизатор на пространството, ергономист и т.н. Но преди всичко - регламентирането на интериорния дизайн като професионално занимание, а не като „въпрос на вкус". Това е много важно да се повтаря! Затова и ще ви помоля да ползваме утвърдения вече термин „интериорен дизайнер", а не както споменавате, „творец", което звучи доста по-свободно. 

Обзавеждането в хотела или ресторанта като част от персонала 

С какво интериорните решения за специфичните пространства на хотел или ресторант са по-различни и как могат да съчетаят креативното и функционалното решение?
Отговарям отзад напред. Едно пространство, независимо дали е жилищно или обществено, каквито са хотелите и ресторантите, не може да бъде креативно, ако не е функционално. Творчеството на дизайнера се изразява в способността му да изгради една работеща система от мебели, уреди, предмети, цветове, материи и т.н. Тази система трябва да е 100% съобразена с пропорциите на човешкото тяло, движението на това тяло в пространството, физическите характеристики на светлината, биологичните параметри на човека при възприемане на нюансите, психологическите особености на групата, която ще обитава пространството, социалният им профил и т.н., и т.н. Схващането, че кративността е създаването на нещо шарено, разхвърляно и безцелно, е неправилно. 

Иначе, основната разлика между ресторанта и домашната трапезария или между  хотелската стая  и спалнята вкъщи е, че много от компромисите, които може да си позволите вкъщи, са недопустими в едно обществено пространство, защото биха могли директно да възпрепятстват успешното му функциониране. Професионалната спалня и професионалната трапезария работят с много по-голяма интензивност, а заедно с това и при много по-високи изисквания за безупречност на изпълнението. Завишени са не само хигиенните и противопожарните изисквания, за които знаем всички. Например, в ресторанта всеки посетител трябва да има полагаемите му се 240 кв. см. от масата, които в домашни условия е допустимо да се редуцират. Композицията в никакъв случай не бива да затруднява обслужването на масите от сервитьора, за да не се стига - а, уви, често се стига - до пресягане над чиниите, сипване на виното от грешната страна на клиента и др.

Вкъщи сервитьор просто няма или това е мама. Отсядайки на хотел за няколко дни, не Ви е необходимо да разполагате с трикрилен гардероб. Понякога и една добре проектирана закачалка върши работа. Докато големите гардероби или гардеробните помещения са неотменни при жилищния интериор. От друга страна, вкъщи може да спите на дюшека на баба си, но когато сте гост на хотел, който все пак има конкретна категоризация, очаквате матракът ви да е удобен, относително нов и достатъчно широк. Основна разлика е и че хотелът и ресторантът са готови да посрещнат всекиго, не точно Вас. Натовареността им е завишена, представителността - задължителна, а „невидимият" интериорен дизайн - сервизни, служебни и специфични помещения, както и връзките между тях, са само малък процент от многобройните разлики. Големината е може би последната разлика.     

Как бихте определили "теченията" или тенденциите в интериорните решения за обществени пространства - бар, ресторант, хотел в света и мислите ли, че са приложими и за България - като конюктура, стил на живот и естествено социално ниво?
Нека уточня преди това с усмивка, че в протоколния анализ на един ресторант, оценката на интериора следва тази за кухнята и тази за обслужването. Вероятно с основание. Та, ако разбираме понятието тенденция като склонност частично да се повтаря интериорът и атмосферата на друго заведение с идеята, че това е модно или успешно, да, има такава.

В София от известно време се наблюдава тенденцията интериорите на ресторанти да се завъртат около столове тип „Тонет", в съчетание с деконструктивизъм - тухлени стени или ретро шахматен под, черно-бели фотоси в малки рамки, на които се разчита да атестират стил. Тази тенденция е нещо като втори сезон на поотмрялата мода да се репродуцират ирландски кръчми, но няма да задълбавам в темата. Другата по-открояваща се тенденция е, накратко казано, „Икеа". Изненадващо, поне за мен, икейски интериор имат и т. нар. скъпи заведения, където бутилка вино достига и надминава 100 лв. например. Но не обичам тенденциите, защото те задават една униформеност и провокацията бавно започва да изчезва. И последната тенденция, която ще спомена, е интериорите да се работят любителски - от собствениците или от близки им таланти, като се разчита на усещане и вкус. Затова и стилът е най-често еклектика. Напоследък се декларира и търсене на ефекта „като у дома", което обаче не бива да се изчита буквално. Естествено, че когато избирате обществено заведение пред това да си останете вкъщи, Вие искате нещо различно, нали? Но най-важната и строго положителна тенденция е тази, да се създава атмосфера; да има концепция за интериора, пък била тя и лаическа. Може би Ви е направило впечатление, че стандартните, безличните кафенета и ресторанти са изчезнали поне от централната градска част на столицата. В София или в Букурещ например шансът случайно да попаднеш на приятно, закачливо заведение е много по-голям, отколкото в западноевропейските столици. Пътешестването по барове и кафенета онлайн е непредставително, защото тогава директно влизаш в подбрани заведения, които не са общият случай.

А световните тенденции са 100% приложими в големите градове у нас и това отдавна е доказано емпирично. Цитатите в интериора са неизбежни, дори когато са непреднамерени. "Nine Inch Nails", съвременна рок банда, са го казали чудесно в един от текстовете си: "I'm just a copy of a copy of a copy...", „Аз съм просто копие на копието на копието..." Според маркетингови проучвания българският потребител е много по-отворен към новото, за разлика от германо- и англоезичните култури. Собствениците на хотели и ресторанти трябва да експлоатират това.

Интересното в говоренето за тенденции обаче е да се прозрат социалните фактори, които стоят зад тях, а не просто да се констатират цветове, форми и стилове. Тенденция е например тенденцията да се нарича тренд. Анализирайте това!

Защо избрахте СИХРЕ да представите творби на членове на Асоциацията и мислите ли, че присъствието на интериорния проект е съществена част от  създаването на добрия обект?
„Творби" звучи много мило и почтително, но не е най-коректното определение за продуктите, които са или имат намерението да са предмет на индустриалния дизайн, т.е. да имат серийно производство. Не говорим за произведения на изкуството или литературни творби. А избрахме СИХРЕ по няколко причини и нека не ги приоритизирам. Това са: добрата изложбена площ, доброто таргетиране, както и възможността нашите експонати да бъдат директно съпоставени със стандартните, недизайнерски мебели и продукти наоколо, с което да изпъкнат качествата им. Какво имам предвид с добро таргетиране - тук се надяваме да впечатлим хотелиери и ресторантьори, за които купуването на мебели е инвестиция, а не просто разход, както е в домакинствата. Обзавеждането в един хотел или ресторант, ако е оригинално и уместно, става част от персонала, не от мъртвата природа.

Интериорният проект не е съществена част, той е абсолютно неотменна, начална фаза при създаването на интериори, особено за помещения с обществено предназначение. И би било много добре, ако е изготвен професионално, а не на базата на житейски опит и домакински вкус. Роля на интериорния дизайнер е да види грешките в него още на чертеж. Защото при стартиране на работа (ресторант, хотел) или обживяване (жилище) поне половината от тези грешки ще са ясни на всички, но тогава ще е твърде късно. 

Обзавеждането в хотела или ресторанта като част от персонала
Зоната на АИДБ по време на изложението

Какво ще видят посетителите на СИХРЕ в зоната на Асоциацията на интериорните дизайнери?
Първото, което ще видят, ще са живи интериорни дизайнери. Ще могат да ги разпитват, провокират, да научават любопитни подробности от професията им. Ще имаме дебати между дизайнер и посетител, между дизайнер и дизайнер, като всеки е поканен да вземе участие. Темите ни, разбира се, не са фиксирани, но мога да подскажа, че те ще гравитират около това, има ли смисъл от наемането на интериорен дизайнер, има ли смисъл от инвестирането в български продуктов дизайн, като обещаваме да отговаряме не с „Да!", а с „Да, защото..." Поведението ни ще бъде изключително гъвкаво, в зависимост от хората, които ще се спират при нас.

Ще видят още продуктите, за които по-горе споменахме. Някои от тях са абсолютно нови, други са показвани на изложения, а има и такива, които дори се продават в някои магазини. Повечето ще са действащи прототипи. Това са продукти, зад които стоят български автори. Дизайнът им е оригинален, а не заимстван или казано по-директно - краден. Посетителите също така ще имат възможност да коментират собствени проекти, в случай, че имат такива, с колегите, които ще са на щанда.   

Използвайте случая да поканите вашите колеги, хотелиерите и ресторантьорите във вашата зона!
Уважаеми хотелиери и ресторантьори, скъпи колеги, елате в зала 6, щанд В7 за десерта! 

СИХРЕ 2013  ще се проведе паралелно с форумите на хранителната индустрия: Интерфуд и дринк, Месомания, Светът на млякото, Булпек и Салон на виното. Работно време за посетители е  от 06 до 08.11.2013 г. от 10.00 ч. до 18.30 ч., на 09.11.2013 г. от 10.00 до 16.00 ч.

Интервюто е любезно предоставено от Интер Експо Център

 


 

   още от Новини
   още от Интервюта