Музиката е мост към душите и мечтите

05.07.2010 / 13:20 - citybuildhome.bg
  свежо  

Виртуозът Теодосий Спасов в интервю за новият му албум с "Небесни струни", който преди броени дни излезе на пазара с подкрепата на Roca. В състояние ли е музиката да дарявя с ново звучене пространствата, какво означава свиренето без подправки и къде се крие тайната на вълшебната музика разкри пред citybuildhome.bg кавалджията на планетата.

 

Музиката е мост към душите и мечтите
Защо в народната песен кавалът винаги е меден? Нито е изкован от мед, нито е залят с мед?
Това е, защото майсторството на изпълнение на инструмента създава усещането, че мелодията се лее и е сладка за ухото, и за душата, както мед като се обработва, или се вади мед от пчелния кошер. По този начин звучи и мелодията на кавал, така че образът  няма общо с материята и производството на инструмента.
Послушен ли е кавалът? Подчинява ли ви се винаги?
Трябва да се създаде взаимно съгласие между изпълнителя и инструмента. Инструментът е пълен с тайни, изпълнителят иска да ги научи и трябва да отделя време да репетира и в най-неочакван момент може да получи дар от инструмента - някоя тайна, до която не е могъл да достигне, въпреки упоритостта си.  Изпълнителят помни  тайната за цял живот, благодарение на нея той става все по-близък с безмълвния инструмент, който попадайки в ръцете на музиканта започва да говори: "Кавал свири и говори..." - има такава народна поговорка.
Има ли под родното небе добър климат за джаза?
Има. И преди, когато беше забранена музика, „музика на упадъчните капиталистическа система" в България се слушаше джаз. Разбира се, на пионерите не им е било много лесно, но е имало възможности. Спомням си  седемдесетте, осемдесетте години, които бяха наситени на джаз фестивали и много концерти. Световни джазови имена са идвали в България. Напоследък също много млади български музиканти са изявени джазови изпълнители. Те имат възможност да пътуват, да учат в Америка, в Европа и да са много по-близо  до истинската джазова музика, до изворите на джазовата естетика и това се отразява на нашата култура. 
Музиката е мост към душите и мечтите
Непрекъснато обикаляте света, дарявайки го с прекрасната си музика. Къде свирите с най-голямо удоволствие и къде се чувствате най-добре разбран?
Обичам да свиря в България. Има детайли, които най-дълбоко се усещат тук. Все пак аз свиря на кавал, който е български национален инструмент. Няма хора, които  да усещат тази музика по-силно от българите!
Магията на изкуството е да гради мостове. Чувствате ли се духовен мостостроител?
Музиката е магия, която преминава през всякакви граници и ограничения, свързва хората с еднакви интереси, с отношение към възвишеното, към духовното. Всяка изява е метафорично казано строене на мост, мост между изпълнител-публика, мост, който свързва душите и мечтите на хората, и ги зарежда с импулс за креативност, за съзидателност.
Често един концерт се явява не като един мост, а като много мостове, които след това подобно на лъчи свързват и развиват различни идеи, родили се, именно от екзалтацията по време на музикалното събитие.
Казвате, че се стремите към директен контакт с публиката и към свирене без подправки, това ли е вашата тайна за красива музика и успех?
Когато съм казал "подправки", съм имал предвид искреността на душата на изпълнителя - да не се преправя, да не слага допълнителни подправки, а да свири натурално като живота, така както се чувства в момента. Забелязал съм, че когато настроението ми не е в най-блестяща форма, свирейки, това достига много точно, много истински до публиката и тя разбира какво се случва с мен, и това й харесва, защото е натурално, истинско, човешко. Колкото си по-голям човек в изкуството, колкото по-човешки присъстваш в него, толкова същността и смисълът на музиката като изкуство е по-силен. Има, разбира се, хора в музикалното семейство, които се опитват да се самообожествят и искат от публиката да им се  прекланя като на богове, но това е плод на комерсиалната медия, на комерсиализма на нашите векове - 20 и 21 век, в които живеем.
Започвам да изпитвам все по-голямо отвращение от концерти на стадиони, където публиката е като зомбирана. Напомнят ми на някогашните фашистки и комунистически сборища.
Предпочитам един концерт на японска дървена флейта, под короната на дърво, а публиката насядала... Това звучи малко дъновистски, но  големият българин Дънов също е правил такива концерти, което доближава неговата естетика до японската, макар че Япония е доста далече, доближава я също и до индийската... И в Индия съм виждал кротко насядали шест хиляди души публика в някакво пространство в природата, където трима души свирят и всички слушат, без да крещят и ръкомахат с ръцете горе, и послушно да изпълняват като машини командите на своите богове, измислени от комерсиалната машина.
Как успявате да се предпазите от цялата пошлост и кич, които ни залива отвсякъде? Казвате, че времето се върти. В каква позиция се намира в момента и ще дойде ли според вас момент, в който хората на духовното ще бъдат силните на деня?
След толкова много капиталовложения  по посока на консуматорския интерес,  мисля, че духовното става привилегия  само на малък кръг посветени в тая посока хора. Когато всеки ден се строят молове, а се закриват театри, читалища, какво да говорим, това е абсурд... Когато не се  мисли за духовна светлина, за която са мислили нашите предци, нашите прародители, които са създали нашата държава и са се жертвали в името на построяване на читалище в някакво село, за да светне там духовното, за да се обогатят хората, да излязат от нивите, от калта и да влязат  в читалището между книгите, в театъра, дори и самодеен, в оркестрите, в хоровете... Какво да говоря, когото в момента се разрушават нашите български духовни храмове, а се строят храмове на комерса.
Надявах се да чуя от вас друг отговор на този въпрос.
Аз съм реалист. Защо днес няма понятие "културен дом", момиче, а има понятие "мол", момиче?
В края на февруари направихте световна премиера на проекта си „Теодосий Спасов и Небесни струни" в  Експо Баня София. Публиката беше във възторг от близкия контакт с вас и попиваше жадно всяка нота и дъх в изложбена зала на Рока. Как се почувствахте вие в тази нетрадиционна концертна зала, сред отпускащия интериор на баните?
Това ни беше първият концерт пред публика с този проект и се вълнувахме. След като приключихме, се поздравявахме, дори момичетата от "Небесни струни" ме питаха: "Хареса ли ни?", а аз им казах: "Ами, да. Мога да ви сложа фамилни имена Железарови, бяхте железни." Действително те се справиха много добре.
Наистина атмосферата беше интересна, мога да кажа уникална, защото не бях свирил в обстановка на оборудване за баня. Това е чисто артистично авангардно пространство, в което имахме възможност да  свирим, но когато има сцена, има публика и изпълнители, като интериор може да бъде всичко. Мисля, че хората правят всичко - празника, събитието...
Музиката отнася по някакъв начин и музикантите, и публиката, те забравят къде се намират и политат заедно на крилете й. Но да свирим в Експо Баня София си беше един вид провокация и закачка. Когато се постави артистичното и музикалното изпълнение в такова пространство по някакъв начин се свързва нещо на пръв поглед битово с абстрактното на изкуството. Когото има убедителност на изпълнението и решението те стават абсолютно хомогенни.
След концерта  мениджърът "Маркетинг и продажби" на Рока България Веселин Симов се пошегува, че душата му се чувства като тяло след баня. И според вас ли музиката пречиства душата, както водата тялото? Предвиждате ли още подобни хигиенизиращи душата инициативи съвместно с Roca?
Като се замислим сериозно има музика, която пречиства, има и музика, която отравя, а има и музика, която деформира, която убива човешкото съзнание. Музиката е много остър инструмент, като остър нож, ако не знаеш как да използваш този  нож можеш дори да извършиш престъпление. В случая мен ме интересува да правя музика, която провокира моите съвременници, да им носи провокации към креативност, да ги накара да се замислят, да открият някакъв малък ребус, не много сложен, в който те самите да се почувстват откриватели, и да приложат откритото в своята сфера. Това е  моята идея, когато правя и разпространявам музика.
Изпълненията ни с "Небесни струни" носят духа на инструменталната музика. Струнният квартет звучи като струнен квартет - европейски звук, перкусията звучи и балкански, и латиноамерикански, и в източен нюанс. Всичко това се комбинира с натуралния звук на кавал, който може да прозвучи в един момент и като барокова флейта, и като класическа флейта, и като кларнет или като някакъв съвършено друг инструмент, който е по-различен от звука на кавала. В тази фузия, в  тази смесица от настроения и звуци трябва да се избере, и подходяща естетика, като основното правило в нашата програма е да има мелодичност.
По време на концерта в изложбената зала на Рока Тома Спространов  предложи заглавие на проекта "Мелодия без граници". На него му направи впечатление, че в програмата присъстваше линията на мелодията. Може би човешкото ухо има нужда от мелодичност в  музиката, а не толкова от сила и шум,  които да се натрапят, да те разтърсят и на следващия ден да си, как беше - "разкован".
Какво включва  албумът с "Небесни струни", който преди броени дни излезе на пазара, благодарение на подкрепата на Roca?
Програмата съдържа около петдесет минути мои композиции. Някои от тях са писани за театър, за филм, други са писани спонтанно за концертни изяви, но повечето са нови, а старите са с нови аранжименти за този състав.

Чуй песента Tamir Agha от албума
Музиката е мост към душите и мечтите
Съвсем наскоро излезе и друг ваш албум, разкажете ни повече за него.
Това е третият албум на триото ни с Румен Тосков - пиано и Христо Йоцов - ударни инструменти. Първият ни съвместен албум  е издаден в Ню Йорк, казва се "Рибите се молят за дъжд", вторият - "Live from London", изпълнявали сме го в London Queen Elizabeth  Hall. Настоящият ни трети албум се нарича "Open mood" или "Отворено настроение". В него гост музиканти са  - Георги Дончев - контрабас, Пейо Пеев - гъдулка и Петър Миланов - китара.
В състояние ли е музиката да промени едно пространство, да му даде нов живот, ново звучене?
Да, както се случи в изложбената зала на Рока. Идеята за такава комбинация е страхотна и аз съм наистина много респектиран от  тези решения на ръководството на Рока. Много е човешко, много е съвременно, наистина има нужда точно от такива решения, в които да се свърже това пространство с музика, а защо не с литература, там би звучала прекрасно българска литература... Може между техните прекрасни продукти да се появят и картини на съвременни български художници. Това е наистина нещо, което на пръв поглед е шокиращо, но то е много човешко, много натурално. Аз бих отишъл да гледам следващото събитие, което организират Рока вече като човек от публиката.
А може ли музиката да възпитава, щом се приема предимно емоционално, въздейства повече върху чувствата, отколкото на разума?
Музиката въздейства и на разума, освен на чувствата. Тя прониква интуитивно, тя се твори интуитивно, така се и възприема - на първа позиция интуитивно, но след това въздействие, което тя оказва, разбира се, отива в разума и там човек, който се занимава с музика от детските си години, чрез нея се научава на много неща, например на търпение, на симетрия и баланс, защото в музиката има форми, които много често се сравняват с архитектурата, с математиката, защото в нея има математически закономерности... Има връзка и с живописта, защото чрез нея човек интуитивно вижда картини, които са абстрактни. Забелязал съм как изпълнения на големи, гениални изпълнители събуждат човешката обич,  те възпитават любовта, а също любопитството да се разбере. Виждал съм почитатели на музиката, които отиват да слушат произведения на класически европейски композитор в концертната зала с партитура в ръка и докато слушат успоредно следят нотния текст на композитора. Музиката съпътства визията. Във филмите винаги на втори план  върви музика. В нямото кино още преди текста да се появи, е имало образ и музика. Музиката съществува откакто човек съществува. Това изкуство изисква много себеотдаденост, много търпение, много голяма дисциплина, защото, ако не си дисциплиниран и не си последователен, нямаш натрупвания от знания и твоето изкуство няма дълъг живот. Големи специалисти са се изказали на тази тема, но това е моето чисто лично, изказано на популярен език мнение.
Има ли въпрос, на който сте искали да отговорите, но който все още не ви е задаван в интервюта?
По принцип аз не искам да ми бъдат задавани въпроси. /смее се/




Интервю на Марина Аврамова

 

 


 

   още от Новини
   още от Интервюта