Дизайнът е за хората

19.11.2014 / 11:30 - citybuildhome.bg
  свежо  

За мен той е като кутия с инструменти, която използваме, за да решаваме проблеми, каза членът на журито на Jump The Gap - португалката Гута Моура Гедеш.

 

Тя беше в България за представянето на шестото издание на международния конкурс за млади дизайнери JUMPTHEGAP, което се състоя в изложбената зала на Рока - Експо Баня София. Гедеш представи конкурса пред млади български архитекти, дизайнери и студенти по архитектура и дизайн.

Дизайнът е за хоратаСнимка: citybuild.bg

Гута Моура Гедеш (Guta Moura Guedes) живее и твори в Лисабон, Португалия. Тя е активно ангажирана в международната общност по дизайн като куратор, творчески директор, стратегически дизайнер, учител и критик. Участва в няколко значими комисии и журира в конкурси. Нейни статии и есета за дизайн, култура и комуникации са публикувани в Португалия и чужбина. Гута Моура Гедеш е съосновател на Experimenta, сдружение с нестопанска цел, създадено в Лисабон през 1998 г. Тя е негов председател от 2000 г. Посветена e на организацията на EXD Biennale, където е директор и съавтор от 1999 г. Гута Моура Гедеш е номиниранa от португалското правителство за комисар на Португалската година на дизайна 2014-2015. През 2005 г. тя е отличена с Chevalier de l'Ordre des Arts et des Lettres.
В своето изказване Гедеш разказа за дизайна, за Experimenta, за EXD Biennale и естествено, за конкурса Jump The Gap:

 

Много се радвам, че съм председател на журито на конкурса Jump The Gap. Смятам, че ролята на Рока е от изключително значение като компания, която свързва дизайна и индустрията. Конкурсът е страхотна възможност за дизайнери и архитекти, но също така и за хората като цяло, защото резултатите от него могат да бъдат реално реализирани и да променят към по-добро живота на хората", каза Гута Моура Гедеш.

Когато аз започвах да се занимавам с дизайн преди около 16 години, в родната ми Португалия дизайнът не беше популярен. Вярно е, че имахме училища за дизайн, имахме индустрия, но реално не говорехме и не разбирахме много от материята. Това започна да се случва през 1999 година, когато започнахме да говорим за експериментален дизайн. Това беше голямо предизвикателство в страна, в която няма дизайнерски профил. Именно през тази година започнахме да правим дизайнерското биенале в Лисабон, в което можеше да се видят и архитектурни, креативни идеи. Това беше една международна платформа, на която имаше възможност да се представи и португалският дизайн. Именно тогава бе даден стартът на нашето мислене на по-международно ниво. Защото е важно дизайнерите да имат широк поглед - няма значение къде се срещат, дали в София, Лисабон, Париж или Шанхай.

Разбира се, знаехме, че започвайки да правим подобен форум в Лисабон, това ще е и възможност да промотираме града и Португалия като цяло. Началото беше мотив да представим португалския дизайн, страна и живот пред света. Разказвам това, защото знам много малко за България, за София, но знам, че в повечето случаи хората могат да променят страната и мястото, в което живеят. Понякога не е нужно да чакаме правителството да направи нещо за страната или пък бизнесът да промени нещоможем да започнем отнякъде и сами. Ситуацията при вас е подобна на тази при нас преди години.

Говоря за това, защото Jump The Gap е международна платформа и ноу хау за експериментално начало. Смятам, че тя дава възможност за търсещите да достигнат до изпълнението на идеите си. И затова е нужно да се експериментира. Когато се експериментира, понякога губим, понякога печелим, но това е част от процеса. Не бива да се страхуваме от това.

За мен дизайнът е като кутия с инструменти, която използваме, за да решаваме проблеми. В нея слагаме много различни инструменти и трябва да владеем и разбираме различни дисциплини - архитектура, музика, фотография, комбинация от медии и техники, но също и арт мениджмънт, философия, антропология. От моя гледна точка, дизайнът е дисциплина, която се фокусира върху хората и ако искаш да правиш дизайн за хората, трябва да ги разбираш. Ако искате да работите за града или за къщите, трябва да разбирате от архитектура, осветление, терени, материали и изобщо - от огромна върволица от неща, за да успеете да ги съберете успешно заедно.

Не бива да забравяме и умението да се работи в екип. Дори да мислите, че дизайнът е само ваше дело и е самостоятелна работа, дори да участвате в подобни конкурси самостоятелно, искам да ви уверя, че нашата работа по този проект е също дело на отборен дух.

Това, за което аз лично съм загрижена е, че университетите вършат своята работа, фирмите гонят своите цели, но някак забравяме да се погрижим за комуникацията. Ако открием нещо ценно в някой университет, трябва да имаме инструментите да го направим публично достояние.Комуникацията е изключително важен момент. За пример мога да ви дам, изненадата на инвеститорите, когато правихме бюджета за биеналето в Лисабон. Те не познаваха спецификата на работата, а за нас беше важно хората да разберат какво правим и защо го правим по този начин. Не можем да изхарчим огромни пари за проучвания, презентации, проекти и просто да не успяваме да ги представим подобаващо на публиката!

Още от първото издание на биеналето създадохме екип от млади студенти, които имаха за задача да обърнат внимание на всеки посетител на изложението, да му обяснят какво е дизайнът, защо нещо е направено по определен начин. Те се срещаха с дизайнери и с публика, дори и с децата. Това беше огромна, но успешна инвестиция в разбирането за дизайн.

Когато настъпи икономическата криза в средата на подготовката на поредното биенале, кметът на Лисабон ми каза, че колкото и да му се иска, няма да може да осигури средствата, които беше обещал за провеждането на събитието и ми каза да го направим по-малко мащабно. Аз му отговорих, че това не може да стане, тъй като това събитие има своите качества във формата, в който е. Това е против нашите зрители, против всичко, което сме правили през годините и  просто се отказваме.

След това ми се обадиха от Амстердам (знаете, че там се провежда едно от най-големите събития в тази област). Обадиха ми се с покана да пренесем биеналето там. Аз съм дипломатичен човек и предложих да направим сътрудничество между двата града, използвайки културните платформи на двете столици. Така и направихме. През 2008-ма направихме биеналето в Лисабон, а през 2009-та - в Амстердам. Получи се различно, заради различността на градовете, на публиката. Казвам това, защото Jump the gap е такава платформа, която дава възможност, гледайки в настоящето, да намирате бъдещето."

Редактор: Ема Димитрова

 


 

   още от Новини
   още от Интервюта